Борисова градина е един прекрасен парк. Уви, през повечето време е пълно с хора, които по-скоро не носят на алкохол. Лайтмотивът е Пълно, без значение с каква жива твар. Преди 2 седмици в петък, точно в края на работния ден, за около 1 час време градът плътно побеля. Разбира се цялата столица беше много изненадана, като че ли все едно е лято, разбираш ли, и о, сняг, о, бедствие. Почти съм сигурна, че както обикновено на Цариградско бяха най-изненаданите, със сигурност и най-бесните. Средна скорост на придвижване 15 км/ч и зацикляне на едно място по… както дойде. Бях на боулинг с колеги в The Mall и тръгнах от там точно в 18ч. Такси успях да си хвана, и може би за около 40 минути успях да го докарам до малко след Плиска… за скромната сума от 8 лева. Бързах за skype среща, която трябваше да се състои в 18.30. Когато осъзнах, че срещата няма как да се случи навреме, отговорно оповестих всички замесени в нея по skype, mail, телефони, и дружно решихме да я отложим за понеделник. Веднага след това стигнах до прозрението свише, че ситуацията със снега, трафика, умопомрачените шофьори и ужасното мрънкане по телефона на шофьора (жена) на таксито, с което се возех, вече си плачеше за Заеби. Слезнах от таксито в движение, което добави още 2 лева компенсация към вече отброените 8, защото шофьорът на таксито ми обясни как съм я преебала и колко е разочарована от мен (?!). На фона на непомръдващите коли се изстрелях пеша към Орлов Мост и се наслаждавах на това колко красиво и дори тихо пада снегът. Въпреки колите, псувните, цялата пасивна лудост затворена по колите и провалената ми много важна среща, се адаптирах оптимално към момента. За разкош си позволих да пресека към Борисова градина, защото бях убедена, че в парка няма и една жива душа… защото всички бяха по колите си или в транспорта, или все още по офисите, или на 2-3то зимно пиво. Няма как да не се отрази подобна гледка… още повече с една педя току-що паднал сняг, недокоснат от никого. Споделям една доста замазана снимка, нямаше как да направя по-хубава, но съм сигурна, че и това е достатъчно, за да си го представите. В тоя момент там можеше да се види как и на снега, и на парка, и изобщо на цялата природа, изобщо не им пукаше за каквито и да е човешки смут и драма.

Не знам за вас как е минало това микро „бедствие“, но си мисля, че по преживяванията ви в подобни ситуации, може много лесно да си дадете отговор на въпроса харесва ли ви или не животът, който сте си създали.

борисова

Борисова градина по време на задръстване в петък, в 18ч