Тагнати: ОТЕБИ Скрий/покажи коментари | Клавишни комбинации

  • psykko

    psykko 14:32 на 03/11/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , , ОТЕБИ   

    Kensho from Aaron Paradox on Vimeo.

     
  • psykko

    psykko 18:00 на 22/02/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , , , , , ОТЕБИ,   

    За нездравословния вид Заеби 

    В повсеместната проява на Заеби се отличават повече от един вид заебаване. Тъй като живеем в свят с особено чувство за хумор, дуализъм може да се открие дори и в заебаването. Има два вида Заеби – здравословен и нездравословен. Разбира се, така както в повечето случаи, човек е по-предразположен към мазен бургер, вместо към постна салата; към бързото, лесното и неангажиращото, вместо към по-трудното, по-бавното, но градивното, така и в заебаването човек по-скоро избира нездравословно. В повечето случаи, когато човек заебава, той е по-скоро склонен да заебе себе си и своето, за да си спести конфронтация с някой друг или с нещо чуждо. Симптоматиката на това явление на първо време се изявяват речево, а като мине време, и в някоя прекрасна, най-често хронична болест, от тези дето са зачестили като поява в последните 30 години – „… ами (,заеби,) явно така трябва“, „сигурно така е за добро (,заеби)“, „не искам да ми се налага да се обяснявам (,заеби)“, „(заеби,) нещата сами ще се наредят“, „това е твърде голяма отговорност (,заеби)“, „(заеби,) всяко зло, за добро“, „(заеби,) времето лекува всичко“ и т.н. Все удобни обяснения за нещата, присъщи на всички нас. Последиците от това могат да бъдат много сериозни и затова е хубаво да внимаваме за кои неща посягаме към този нездравословен, happy pill Заеби.

    Давам няколко откъса от две различни книги. За едната умишлено няма да цитирам име и автор, но ако някой много държи, ще му споделя лично. Вторият откъс е от книгата на Вадим Зеланд „Първият пробив в техногенната система“.

    //Aвторът и книгата на следващите два откъса могат да бъдат споделени при запитване

    „Макар и отчаяно да желаем да вярваме, че сме свободни, най-много от всичко не обичаме да поемаме отговорност за собственото си поведение и постъпки, и собствената си съдба, а ако вече се съгласим на тази отговорност, обикновено и придаваме тъмен оттенък и я наричаме грях – което също е безполезна позиция. Самото силно желание проблемът да изчезне, както и разбирането на повърхностните причини, поради които се е появил, не са достатъчни, за да се избавим от него, особено, ако истинската причина за възникването му е стремежът на психиката да установи по-пълно вътрешно равновесие. В подсъзнанието си човек винаги се стреми към пълнота и интеграция и използва в действията си всички възможни канали, които му предоставя съзнанието. Истинското страдание започва тогава, когато съзнателните концепции за това, какво е справедливо или подходящо, влязат в пряк конфликт с пътеката, по която човек върви неосъзнато; обикновено тогава се появява пронизваща вътрешна болка, произтичаща от чувството за безплодност и безцелност. По този начин много хора се борят със себе си; независимо от съзнателните си желания, в последният миг те правят нещо, което превръща в товар мечтите им – преди да са успели да дадат плод. Чувството за вина и страхът често съпътстват този тип деструктивност. Обикновено под капака на посочените емоции може да открием несъзнателен стремеж към друга цел в живота, да намерим пътека на развитие – по-мъдра, по-значима от тази, която човек е избрал съзнателно. Отвън обаче видимо е само разрушението, често смятано за зло и отъждествявано с външната енергия или не рядко със съществото, наричано Сатана. … Конфликтът между съзнателното и неосъзнатото и между светлината и мрака по природа не е нито добър, нито лош, той е необходим за развитието, защото води до разширяване и обединяване на съзнанието. Дуализмът, който човек открива в себе си отвъд съзнанието, обикновено силно го безпокои, защото той лесно забравя, че всичко, което се намира на светло, хвърля мрачна сянка. Бог и Сатаната, дали ги има обективно или не, във всеки случай съществуват като импулси в човешката психика, макар и да не са това, което на пръв поглед изглеждат.“

    „За да може случка или ситуация да възникне във физическия план, тя трябва да бъде приведена в движение от една идея, натоварена с емоция и едва тогава тя се проявява под формата на действие. … Светът на чувствата лежи точно под повърхността на света на събитията. … Обаче повечето хора не си дават сметка за потенциала на собствените чувства, особено в днешно време, когато се набляга повече на външните форми на поведение, отколкото на качеството на желанията. Ако нещо не е прието в обкръжението му, човек убеждава сам себе си, че изобщо не иска да го направи; в резултат нараства силата на неговите чувства, изтласкани под повърхността – в сферата на подсъзнанието. От тази си позиция чувствата го подтикват към действие или привличат върху индивида някакви непонятни за него болести или модели на поведение, които могат да го наранят и които привидно произтичат от някакъв външен източник. Енергията на психиката, подобно на физическата енергия, е неунищожима – всъщност това е същата тази енергия, и ако обичайният канал за нейното изразяване е бил блокиран, тя се насочва към друг.“

    //Следващият откъс е от книгата на Вадим Зеланд „Първият пробив в техногенната система“

    „Повечето хора са чували израза „всички болести идват от нервите“, но почти никой не му обръща особено внимание. Коя обаче е първоначалната причина за възникването на тези симптоми?

    Американският доктор Джон Сарно в резултат от дългогодишни изследвания стига до извода, че основната причина за възникването на болката не са функционални и структурни разстройства, а потиснатите емоции.

    Съвременният човек непрекъснато е под стрес. Това състояние е станало за него едва ли не привично, „нормално“. Ето няколко основни фактора, предизвикващи стрес: отговорна работа, учене, пътят до работата и обратно, финансови проблеми, смяна на професията и местоживеенето, проблеми в отношенията с колеги и близки, неуспехи в работата и в личния живот, повишено чувство за отговорност, силна вътрешна мотивация, изразена в потребността да бъдеш по-добър, да бъдеш пръв.

    Основно място в списъка заемат отговорността и мотивацията. Това са уловките, които системата закача за човека, за да може, от една страна, да го подтикне, а от друга, да ограничи енергията, съзнанието и свободата му. С други думи – да намали градуса. Когато се натрупа критична маса от подобни преживявания, според Джон Сарно се развива синдромът на мускулното напрежение (СМН). Емоционалният стрес прераства във физическо напрежение. Емоционалната енергия (особено потиснатата) не изчезва, а преминава във функционално напрежение – мускулни спазми. А това на свой ред води до структурни нарушения – изкривяване на гръбнака, дискова херния и т.н.

    По думите на доктор Сарно синдромът на мускулното напрежение не интересува академичната наука, тъй като не оставя видими следи. Емоциите не могат да се пъхнат в епруветка, да се претеглят и измерят. Затова и лабораторните медицински методи не могат да регистрират действието на СМН.

    Синдромът на мускулното напрежение се появява не просто като феномен, а изпълнява функцията на заместване на душевната болка с физическа, което е първопричината за възникването на СМН. Човек по-лесно понася физическата болката от душевните страдания. Мозъкът предпочита да изпитва физическа болка в тялото, отколкото негативни преживявания в себе си – в съзнанието. Докато вниманието е заето с болката, потиснатите емоции не могат да отидат на нивото на съзнанието. За СМН е характерна и забавената реакция. Болката може да се прояви неочаквано, не на място – например, когато сте в отпуск. Емоционалното напрежение обикновено изгаря, когато сте на работа, а на почивка няма къде да се дене.

    Втората причина за възникването на СМН е сходна с първата: съзнанието се стреми да натика всички безпокоящи го проблеми по-далеч и по-дълбоко, в подсъзнанието. Тревога, гняв, чувство за вина, отговорност, ниска самооценка – всичко това се натиква дълбоко в подсъзнанието, защото съзнанието не иска да го чувства, още по-малко да го показва пред околните. Но настъпва момент, когато подсъзнанието вече не може да го побере. Точно тогава възниква СМН.

    В природата проблемите се решават просто и естествено: изплашил си се – адреналин в кръвта – побягваш -страхът изчезва; разгневил си се – пак адреналин – удряш някого – олеква ти. В техногенната система тази схема не работи. Мозъкът и нервната система не са приспособени към съществуване в такава среда. Еволюцията още не е стигнала дотам. Физиологична и физическа активност – да, но какво да се прави с емоциите, които не намират изход? Мозъкът не знае, оттук и примитивната реакция – да ги замести с болка или болест.

    Мускулите, страдащи от СМН, се намират в задната част на врата, в гърба и седалището. Точно те отговарят за правилното положение на главата, туловището и ефективната работа на ръцете. Системата знае къде да разположи уловките. За да се движи правилно марионетката, е необходимо правилно да се закачи и настрои.

    Така че менталните уловки пораждат още едни – соматичните. Това са вече съвсем конкретни блокажи и зависимости. Болките принуждават човек да води заседнал начин на живот. Боли – значи не се движи! Човек губи желание да прави онова, което може да му помогне. Соматичните уловки обездвижват, настаняват те в колата, в креслото, на дивана – пред телевизора, до телефона, пред компютъра. Кръгът се затваря.

    Не ми се иска да правя мрачни прогнози (тук не се занимаваме с предсказания, а с осъзнато наблюдение), но очевидно системата затяга примката. Освен агресивната техногенна среда човек е подложен на натиск от постоянно засилващото се социално напрежение, от конкуренцията и съперничеството. Картинката е ексцентрична – заредили са хората със синтетична храна, притворили са клапите, устроили са от всички страни блокажи, обездвижили са ги, а сетне са им показали примамлива цел. Организирали са състезание за инвалиди.“

     
  • psykko

    psykko 12:42 на 02/02/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: ОТЕБИ,   

    „We’ve come to believe that the core capacity needed for accessing the field of the future is presence. We first thought of presence as being fully conscious and aware in the present moment. Then we began to appreciate presence as deep listening, of being open beyond one’s preconceptions and historical ways of making sense. We came to see the importance of letting go of old identities and the need to control and, as Salk said, making choices to serve the evolution of life. Ultimately, we came to see all these aspects of presence as leading to a state of “letting come,”of consciously participating in a larger field for change. When this happens, the field shifts, and the forces shaping a situation can shift from re-creating the past to manifesting or realizing an emerging future.“

    „The birth of the de-centered self can be profoundly disorienting, it is transcendental and often involves a heightened sense of awareness and connection. The analytical ‘localized’ self can find it fragile, frightening and impossible to grasp…There is a sense of being present to what is seeking to emerge, with intentionality. If you follow your nature enough, if you follow your nature as it moves, if you follow so far that you really let go, then you find that you’re actually the original being, the original way of being. The original being knows things and acts, does things in its own [intuitive?] way. It actually has a great intention to be itself, and it will do so if you just let it.“

    Presence: Human Purpose and the Field of the Future

     
  • psykko

    psykko 17:30 на 21/01/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: ОТЕБИ   

    Свят, населен с демони (Науката като свещ в мрака) – Карл Сейгън 

    Карл Сейгън е един от малкото учени, които са имали за цел да донесат и преведат научно познание на разбираем език, така че всеки да може да го разбере. Целта? В суеверния, дезинформиран и преял с псевдонаука човек да се възпита критично мислене и отношение към Истината.

    Самият Карл Сейгън е бил дете по времето на първия медиен бум за НЛО и е бил запленен от идеята за извънземните, летящите чинии и космоса. Може да се каже, че по-късно, голяма част от живота му е бил посветен на това да докаже научно съществуването на извънземен живот. Повтарям – научно. Карл Сейгън е бил част от проекта SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence), участвал е в комисията, която е подбрала каква информация да бъде кодирана в Златната плоча на Voyager 2 (у нас най-популярна не със Сейгън, а с Валя Балканска и „Излел е Дельо Хайдутин“), също и на по-малко известната плака на Pioneer 10. Филмът Contact, който е и посветен на Карл Сейгън, е базиран на неговата едноименна новела. И това е само на повърхността.

    Книгата Свят, населен с демони (Науката като свещ в мрака) е любимата ми на Сейгън. В нея, с методите на науката, а не на конспирацията, той опровергава обладаванията от демони, срещите с извънземни, НЛО, внезапни изцеления и т.н. езотерика със съмнителен произход. Жалко, че по времето, когато е писал книгата, Human Design все още не е бил създаден.

    Ето и един малък фрагмент от нея:

    „Науката е нещо повече от натрупани знания. Тя е начин на мислене. Имам лошо предчувствие за тази Америка, в която ще живеят моите деца и внуци – когато Съединените щати ще бъдат икономика от услуги и информация; когато почти всички ключови производства ще са преместени в други страни; когато огромната технологична мощ ще бъде концентрирана в ръцете на малцина и нито един представител на обществените интереси няма да може дори да се докосне до проблемите; когато хората ще са загубили способността да контролират съдбата си и да задават на управляващите осведомени въпроси; когато всеки ще е сграбчил своя кристал и нервно ще прелиства хороскопа си; когато – лишени от критично мислене и неспособни да правим разлика между истина и това, което ни кара да се чувстваме добре – ще се плъзнем, почти без да забележим, назад към суеверията и тъмнината.“

    Книгата не се намира трудно, има я по книжарниците, със сигурност и на Славейков. Прочетете я и след това я дайте на приятел.

     
  • psykko

    psykko 23:31 на 04/09/2014 Постоянна връзка |
    Тагове: ОТЕБИ   

    Макар и Вселената откровено да се стреми към хаос, следователно към „Заеби“, знаем от законите на физиката, че всяко едно действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Следователно би трябвало така както има Заеби така да има и нещо, което да е обратно на Заеби дори и в най-най-широкия му смисъл – Отеби.

    Разбира се, подобно на това, че обръщаме внимание повече не лошите неща отколкото на хубавите, така и Отеби едва ли би стана много популярна дума. Не само това.. самата фонетика на думата някак си… едва-едва го докарва :)

    Не можем да отречем, обаче, че в света ни има много красоти… Тук нямам предвид листенца, вълнички, мидички и снежинки снимани под микроскоп, а много по-човешки неща, които няма да дойдат отново с новия сезон и няма да бъдат записани в историята… в най-добрия случай могат да бъдат открити на флашка в някакъв битак на друга планета, след 180 години.. подобно както един познат разправяше, че на нашия битак си намерил аптекарска кутия с ампули морфин от някоя година преди 1920.

    Спокойно… няма да размахвам забавни заглавия от ранните броеве на вестник Дума или Работническо дело… нито ще ви карам да пускате лиги от умиление по шоколадчета, дъвки, козметика, кибрити, цигари, амбалажна хартия и чушкопеци (и тука една бележка за дизайнерите – пичове, тия шрифтове са вече ретро, ама ретро вече второ поколение, моля ви се…)

    Вместо това представям на вашето внимание запис от радио предаване посветено на Леда Тасева. Сигурна съм, че всеки е чувал името и, но едва ли всеки знае повече за нея освен името и…. уви. Обещавам, че е много интересно да се научи за нея.

    Много интересно е, ако не да се чуе повече за нея, да се чуе как рецитира стихотворенията на Борис Христов Вечерен тромпет и Самотният човек.

    Иии, за залъгалка – въведението на предаването 😉

    „Здравейте уважаеми слушатели! Казано е, че човекът е неповторим в своята индивидуалност. Възможно е… Но ние дълго време сме живели в колективно общество на равните и равната безотговорност. Когато настъпи време като сегашното, когато всеки трябваше да се справя сам в обществото на индивидиуалности, повечето от нас се оказаха напълно безпомощни.“

    Правете му сметка. И не слушайте… Чувайте!

    Леда Тасева – Златен Фонд

     
shift+c
напиши нова публикация
shift+j
следваща публикация/следващ коментар
shift+k
предишна публикация/предишен коментар
shift+r
отговори
shift+e
редактирай
shift+o
скрий/покажи comments
shift+t
отиди най-горе в страницата
shift+l
отиди към login
shift+h
покажи/скрий help
shift + esc
отмени