Тагнати: нещата Скрий/покажи коментари | Клавишни комбинации

  • psykko

    psykko 11:02 на 10/12/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , нещата   

    unknown author of the vast internet

    A relationship that works out is one that works. If two people are meant to be together they will be, but disinterest, lack of clarity and communication, or bad treatment by others is not a relationship it is an unhealthy situation that has nothing to do with love.
     
  • psykko

    psykko 10:50 на 17/11/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , нещата   

    Ф. Ницше

    …най-суровата днешна „мъдрост“, разумността на всяка цена, ясният живот, хладен, внимателен, благоразумен, съзнателен, без инстинкт, напротив – в пълен противовес на инстинктите, е самият той една болест, различна болест, която изобщо не води към здравето или щастието. Да се борим против инстинктите си е упадъчно: до последната искрица живот щастието и инстинктът са едно и също нещо.
     
  • psykko

    psykko 12:30 на 16/11/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , нещата   

    Джон Лок

    Иситната надали е добила някога признание при първото си появяване.
     
  • psykko

    psykko 14:32 на 03/11/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , нещата,   

    Kensho from Aaron Paradox on Vimeo.

     
  • psykko

    psykko 11:19 на 27/08/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: нещата   

    Карл Юнг

    Космосъс с такива малки чудеса отговаря на вътрешната дълбока потребност на психиката. Макар че съвпаденията може да се случват в резултат на случайност, истинската синхронност възниква тогава, когато индивидът се нуждае от нея.
     
  • psykko

    psykko 14:14 на 18/05/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , нещата   

    Валдо Бернаскони във „Властовата невроза“

    Човекът иска власт, за да живее с определен статус, а самият статус от своя страна му гарантира власт. Статусът му дава сигурност. Статусът “запазва властта му”, независимо от реалността. Пускайки котва в определен вид статус, Азът избягва всякакъв вид промени. Един определен статус изисква определено поведение, следователно и другите трябва да се държат по определен начин, за да зачитат този статус. Отвъд статуса е страхът. Страхът от загуба на принадлежност, т.е. правото да бъдем приети. Страхът от изоставяне. И отзад, зад всичко това – страхът да умрем. Да умрем сами. Да умрем завинаги. Да имаш статус означава кодифицирана смърт, а следователно – по-приемлива. Да умреш със статус означава да можеш да се стремиш към вечен живот. Статусът е продукт на морала; моралът е религия; религията е вечен живот. Следователно статусът е безсмъртие.
     
  • psykko

    psykko 23:33 на 14/05/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , , нещата   

    Мари-Луиз Фон Франц в „Алхимията – символика и психология“

    Човекът с неговото съзнание е смущаващ фактор в природния ред; наистина можем да се запитаме дали той е добро изобретение от страна на природата, или не.
     
  • psykko

    psykko 18:00 на 22/02/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , , , , нещата, ,   

    За нездравословния вид Заеби 

    В повсеместната проява на Заеби се отличават повече от един вид заебаване. Тъй като живеем в свят с особено чувство за хумор, дуализъм може да се открие дори и в заебаването. Има два вида Заеби – здравословен и нездравословен. Разбира се, така както в повечето случаи, човек е по-предразположен към мазен бургер, вместо към постна салата; към бързото, лесното и неангажиращото, вместо към по-трудното, по-бавното, но градивното, така и в заебаването човек по-скоро избира нездравословно. В повечето случаи, когато човек заебава, той е по-скоро склонен да заебе себе си и своето, за да си спести конфронтация с някой друг или с нещо чуждо. Симптоматиката на това явление на първо време се изявяват речево, а като мине време, и в някоя прекрасна, най-често хронична болест, от тези дето са зачестили като поява в последните 30 години – „… ами (,заеби,) явно така трябва“, „сигурно така е за добро (,заеби)“, „не искам да ми се налага да се обяснявам (,заеби)“, „(заеби,) нещата сами ще се наредят“, „това е твърде голяма отговорност (,заеби)“, „(заеби,) всяко зло, за добро“, „(заеби,) времето лекува всичко“ и т.н. Все удобни обяснения за нещата, присъщи на всички нас. Последиците от това могат да бъдат много сериозни и затова е хубаво да внимаваме за кои неща посягаме към този нездравословен, happy pill Заеби.

    Давам няколко откъса от две различни книги. За едната умишлено няма да цитирам име и автор, но ако някой много държи, ще му споделя лично. Вторият откъс е от книгата на Вадим Зеланд „Първият пробив в техногенната система“.

    //Aвторът и книгата на следващите два откъса могат да бъдат споделени при запитване

    „Макар и отчаяно да желаем да вярваме, че сме свободни, най-много от всичко не обичаме да поемаме отговорност за собственото си поведение и постъпки, и собствената си съдба, а ако вече се съгласим на тази отговорност, обикновено и придаваме тъмен оттенък и я наричаме грях – което също е безполезна позиция. Самото силно желание проблемът да изчезне, както и разбирането на повърхностните причини, поради които се е появил, не са достатъчни, за да се избавим от него, особено, ако истинската причина за възникването му е стремежът на психиката да установи по-пълно вътрешно равновесие. В подсъзнанието си човек винаги се стреми към пълнота и интеграция и използва в действията си всички възможни канали, които му предоставя съзнанието. Истинското страдание започва тогава, когато съзнателните концепции за това, какво е справедливо или подходящо, влязат в пряк конфликт с пътеката, по която човек върви неосъзнато; обикновено тогава се появява пронизваща вътрешна болка, произтичаща от чувството за безплодност и безцелност. По този начин много хора се борят със себе си; независимо от съзнателните си желания, в последният миг те правят нещо, което превръща в товар мечтите им – преди да са успели да дадат плод. Чувството за вина и страхът често съпътстват този тип деструктивност. Обикновено под капака на посочените емоции може да открием несъзнателен стремеж към друга цел в живота, да намерим пътека на развитие – по-мъдра, по-значима от тази, която човек е избрал съзнателно. Отвън обаче видимо е само разрушението, често смятано за зло и отъждествявано с външната енергия или не рядко със съществото, наричано Сатана. … Конфликтът между съзнателното и неосъзнатото и между светлината и мрака по природа не е нито добър, нито лош, той е необходим за развитието, защото води до разширяване и обединяване на съзнанието. Дуализмът, който човек открива в себе си отвъд съзнанието, обикновено силно го безпокои, защото той лесно забравя, че всичко, което се намира на светло, хвърля мрачна сянка. Бог и Сатаната, дали ги има обективно или не, във всеки случай съществуват като импулси в човешката психика, макар и да не са това, което на пръв поглед изглеждат.“

    „За да може случка или ситуация да възникне във физическия план, тя трябва да бъде приведена в движение от една идея, натоварена с емоция и едва тогава тя се проявява под формата на действие. … Светът на чувствата лежи точно под повърхността на света на събитията. … Обаче повечето хора не си дават сметка за потенциала на собствените чувства, особено в днешно време, когато се набляга повече на външните форми на поведение, отколкото на качеството на желанията. Ако нещо не е прието в обкръжението му, човек убеждава сам себе си, че изобщо не иска да го направи; в резултат нараства силата на неговите чувства, изтласкани под повърхността – в сферата на подсъзнанието. От тази си позиция чувствата го подтикват към действие или привличат върху индивида някакви непонятни за него болести или модели на поведение, които могат да го наранят и които привидно произтичат от някакъв външен източник. Енергията на психиката, подобно на физическата енергия, е неунищожима – всъщност това е същата тази енергия, и ако обичайният канал за нейното изразяване е бил блокиран, тя се насочва към друг.“

    //Следващият откъс е от книгата на Вадим Зеланд „Първият пробив в техногенната система“

    „Повечето хора са чували израза „всички болести идват от нервите“, но почти никой не му обръща особено внимание. Коя обаче е първоначалната причина за възникването на тези симптоми?

    Американският доктор Джон Сарно в резултат от дългогодишни изследвания стига до извода, че основната причина за възникването на болката не са функционални и структурни разстройства, а потиснатите емоции.

    Съвременният човек непрекъснато е под стрес. Това състояние е станало за него едва ли не привично, „нормално“. Ето няколко основни фактора, предизвикващи стрес: отговорна работа, учене, пътят до работата и обратно, финансови проблеми, смяна на професията и местоживеенето, проблеми в отношенията с колеги и близки, неуспехи в работата и в личния живот, повишено чувство за отговорност, силна вътрешна мотивация, изразена в потребността да бъдеш по-добър, да бъдеш пръв.

    Основно място в списъка заемат отговорността и мотивацията. Това са уловките, които системата закача за човека, за да може, от една страна, да го подтикне, а от друга, да ограничи енергията, съзнанието и свободата му. С други думи – да намали градуса. Когато се натрупа критична маса от подобни преживявания, според Джон Сарно се развива синдромът на мускулното напрежение (СМН). Емоционалният стрес прераства във физическо напрежение. Емоционалната енергия (особено потиснатата) не изчезва, а преминава във функционално напрежение – мускулни спазми. А това на свой ред води до структурни нарушения – изкривяване на гръбнака, дискова херния и т.н.

    По думите на доктор Сарно синдромът на мускулното напрежение не интересува академичната наука, тъй като не оставя видими следи. Емоциите не могат да се пъхнат в епруветка, да се претеглят и измерят. Затова и лабораторните медицински методи не могат да регистрират действието на СМН.

    Синдромът на мускулното напрежение се появява не просто като феномен, а изпълнява функцията на заместване на душевната болка с физическа, което е първопричината за възникването на СМН. Човек по-лесно понася физическата болката от душевните страдания. Мозъкът предпочита да изпитва физическа болка в тялото, отколкото негативни преживявания в себе си – в съзнанието. Докато вниманието е заето с болката, потиснатите емоции не могат да отидат на нивото на съзнанието. За СМН е характерна и забавената реакция. Болката може да се прояви неочаквано, не на място – например, когато сте в отпуск. Емоционалното напрежение обикновено изгаря, когато сте на работа, а на почивка няма къде да се дене.

    Втората причина за възникването на СМН е сходна с първата: съзнанието се стреми да натика всички безпокоящи го проблеми по-далеч и по-дълбоко, в подсъзнанието. Тревога, гняв, чувство за вина, отговорност, ниска самооценка – всичко това се натиква дълбоко в подсъзнанието, защото съзнанието не иска да го чувства, още по-малко да го показва пред околните. Но настъпва момент, когато подсъзнанието вече не може да го побере. Точно тогава възниква СМН.

    В природата проблемите се решават просто и естествено: изплашил си се – адреналин в кръвта – побягваш -страхът изчезва; разгневил си се – пак адреналин – удряш някого – олеква ти. В техногенната система тази схема не работи. Мозъкът и нервната система не са приспособени към съществуване в такава среда. Еволюцията още не е стигнала дотам. Физиологична и физическа активност – да, но какво да се прави с емоциите, които не намират изход? Мозъкът не знае, оттук и примитивната реакция – да ги замести с болка или болест.

    Мускулите, страдащи от СМН, се намират в задната част на врата, в гърба и седалището. Точно те отговарят за правилното положение на главата, туловището и ефективната работа на ръцете. Системата знае къде да разположи уловките. За да се движи правилно марионетката, е необходимо правилно да се закачи и настрои.

    Така че менталните уловки пораждат още едни – соматичните. Това са вече съвсем конкретни блокажи и зависимости. Болките принуждават човек да води заседнал начин на живот. Боли – значи не се движи! Човек губи желание да прави онова, което може да му помогне. Соматичните уловки обездвижват, настаняват те в колата, в креслото, на дивана – пред телевизора, до телефона, пред компютъра. Кръгът се затваря.

    Не ми се иска да правя мрачни прогнози (тук не се занимаваме с предсказания, а с осъзнато наблюдение), но очевидно системата затяга примката. Освен агресивната техногенна среда човек е подложен на натиск от постоянно засилващото се социално напрежение, от конкуренцията и съперничеството. Картинката е ексцентрична – заредили са хората със синтетична храна, притворили са клапите, устроили са от всички страни блокажи, обездвижили са ги, а сетне са им показали примамлива цел. Организирали са състезание за инвалиди.“

     
  • psykko

    psykko 17:02 на 19/02/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , кич, , нещата   

    Това всъщност е селфи. Защото това са две от моите алтерегота.

    Алтер Селфи

    Алтер Селфи

     
  • psykko

    psykko 16:27 на 16/02/2015 Постоянна връзка |
    Тагове: , , , нещата,   

    нещата

    Нещата

     
shift+c
напиши нова публикация
shift+j
следваща публикация/следващ коментар
shift+k
предишна публикация/предишен коментар
shift+r
отговори
shift+e
редактирай
shift+o
скрий/покажи comments
shift+t
отиди най-горе в страницата
shift+l
отиди към login
shift+h
покажи/скрий help
shift + esc
отмени