Макар и Вселената откровено да се стреми към хаос, следователно към „Заеби“, знаем от законите на физиката, че всяко едно действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Следователно би трябвало така както има Заеби така да има и нещо, което да е обратно на Заеби дори и в най-най-широкия му смисъл – Отеби.

Разбира се, подобно на това, че обръщаме внимание повече не лошите неща отколкото на хубавите, така и Отеби едва ли би стана много популярна дума. Не само това.. самата фонетика на думата някак си… едва-едва го докарва :)

Не можем да отречем, обаче, че в света ни има много красоти… Тук нямам предвид листенца, вълнички, мидички и снежинки снимани под микроскоп, а много по-човешки неща, които няма да дойдат отново с новия сезон и няма да бъдат записани в историята… в най-добрия случай могат да бъдат открити на флашка в някакъв битак на друга планета, след 180 години.. подобно както един познат разправяше, че на нашия битак си намерил аптекарска кутия с ампули морфин от някоя година преди 1920.

Спокойно… няма да размахвам забавни заглавия от ранните броеве на вестник Дума или Работническо дело… нито ще ви карам да пускате лиги от умиление по шоколадчета, дъвки, козметика, кибрити, цигари, амбалажна хартия и чушкопеци (и тука една бележка за дизайнерите – пичове, тия шрифтове са вече ретро, ама ретро вече второ поколение, моля ви се…)

Вместо това представям на вашето внимание запис от радио предаване посветено на Леда Тасева. Сигурна съм, че всеки е чувал името и, но едва ли всеки знае повече за нея освен името и…. уви. Обещавам, че е много интересно да се научи за нея.

Много интересно е, ако не да се чуе повече за нея, да се чуе как рецитира стихотворенията на Борис Христов Вечерен тромпет и Самотният човек.

Иии, за залъгалка – въведението на предаването 😉

„Здравейте уважаеми слушатели! Казано е, че човекът е неповторим в своята индивидуалност. Възможно е… Но ние дълго време сме живели в колективно общество на равните и равната безотговорност. Когато настъпи време като сегашното, когато всеки трябваше да се справя сам в обществото на индивидиуалности, повечето от нас се оказаха напълно безпомощни.“

Правете му сметка. И не слушайте… Чувайте!

Леда Тасева – Златен Фонд