Валдо Бернаскони във „Властовата невроза“

Човекът иска власт, за да живее с определен статус, а самият статус от своя страна му гарантира власт. Статусът му дава сигурност. Статусът “запазва властта му”, независимо от реалността. Пускайки котва в определен вид статус, Азът избягва всякакъв вид промени. Един определен статус изисква определено поведение, следователно и другите трябва да се държат по определен начин, за да зачитат този статус. Отвъд статуса е страхът. Страхът от загуба на принадлежност, т.е. правото да бъдем приети. Страхът от изоставяне. И отзад, зад всичко това – страхът да умрем. Да умрем сами. Да умрем завинаги. Да имаш статус означава кодифицирана смърт, а следователно – по-приемлива. Да умреш със статус означава да можеш да се стремиш към вечен живот. Статусът е продукт на морала; моралът е религия; религията е вечен живот. Следователно статусът е безсмъртие.